Още от дълбока древност масажът се използва като лечебно и профилактично средство при много заболявания.

Днес лечебното му въздействие е научно обосновано.

В същността си масажът оказва същия ефект върху човешкия организъм, както при извършването от него на определена двигателна дейност, но без „последствията” от мускулната работа – разход на енергия, наличие на млечна киселина и други остатъчни компоненти на обмяната.

Установено е, че при заболяване на вътрешен орган настъпват рефлекторни изменения в кожата, съединителната тъкан, периоста и мускулите. Тъй като вътрешните органи чрез определен гръбначномозъчен сегмент са свързани с определена кожна повърхност, съединителна тъкан, периост и мускулатура.

Отстраняването на тези изменения в тъканите става чрез специален масаж:

върху кожата подобрява лимфообращението;

върху мускулите – кръвообращението;

около ставите – потока на синовиалната течност и кръвообращението около ставата.

Затова масажът е особено ценен, като терапевтично средство при патология или травми на мускули, стави или отделни части на тялото. Освен това, масажът стимулира обмяната на веществата, както в зоната на въздействие, така и в цялото тяло.