Любомир Лулчев – една човешка вселена в сянка. До него се стига през рози и тръни. От времето на режисираните мечти – до осъзнаването на това.

„Пророкът на короната” – творческо и житейско изпитание. Всеки ред изпод писателското перо е стон – болка и възторг към този толкова труден феномен. Досег до ярка диря на един извисен и разгромен свят.

Христо Нанев

 

УВОДНИ СЛОВА

Феномените открай време са приемани с респект или скепсис, със смазващи „насрещни урагани”, или порой от словесни залпове. Но никога, никога – с безразличие.

За Любомир Лулчев малко се говори и още по-малко се знае. До името му – псевдоистини в железни догми. Схоластично се подхожда към него: тъстът му е убит от комунистите в катедралата „Св. Неделя”, той самият е разстрелян от „Народния съд”. И – анатема!

Сега когато се навършиха седемдесет години от гибелта на един от най-енигматичните, безпощадно подценявани родни феномени, необремененият поглед към живота на неговата личност е задължителен.

Време е да бъде изваден от пепелта на забвението този загадъчен човек с автетиката за него. Големите исторически фигури могат да бъдат съзрени безпристрастно само от разстояние. Седемдесет години от кончината – достоен ракурс за Любомир Лулчев.

Какво ново от съвременна позиция за недостатъчно изследвания, субективно представян в публичното пространство довереник на цар Борис III? За един своеобразен образец на човещина? Какви значими събития се открояват днес, когато пошлост и зверства са национални и световни новини?...

 

Тиражира се версия, че Лулчев е негативен образ, като са изтъквани предимно изопачени факти. Дали защото съдбата странно го е подхвърлила до ветровитите върхове на държавата в едно от десетилетия за нас мъртво царство България. Или е вечен синдромът ни за детронация на ярките личности…

Всъщност има ли това значение? – Да, ако погребем скверната нашенска завист, с късогледите през вековете пристрастия. Тогава ще предоставим обективен отговор. А той се крие в делата и съдбата на този исторически значим човек. Да се опитаме да дадем нов прочит на другата истина за едни достоен българин.

Истината. Тя е различна за всеки и не може да бъде формулирана една единствена, удовлетворяваща всички…

Това четиво е опит за извеждане на част от нея.

 

Малцина като Лулчев са „припомняни” от историята чрез такова премълчаване. Или чрез над половин вековно „разпятие” от недосегаеми доскоро научни капацитети. Неговата роля за съдбините на България продължава да е спорна. От това е още по-интригуващ тайнственият съветник, смутител на тъмните съвести….

 

След Слава Севрюкова и дядо Влайчо да потърсим нов ракурс върху автентичния Лулчев – изваден от забравата. Слава и дядо Влайчо не са се конкурирали с него. Познавайки се, взаимно са се развивали и обогатявали. При всеки от тях водеща е божествената дарба. И осъзнатата мисия -  България

Из "Пророкът на короната” – автор Христо Нанев